15 янв. 2021 г., 14:53

Карък

662 1 1

Карък съм аз невероятен,
от най-големите каръци на земята.
Медал си имам златен
за най-често чупене на главата.
Невнимание ли е или нещастие
в лист хартия да се спъвам?
Но нищо "счупеното носи щастие".
И с една ръка, пак ще ме бъде!
Имала съм и късмет.
Победител във лотарията станах.
Но пусти печеливш билет,
хич не знам къде го дянах.
Получих и от питката късмета
(викам си: ще мина таз година метър),
само, че извадиха ми го с пинсета
в тукашния медицински център.
Съдбата ми не ще удари рамо.
Ще се справя. Аз съм от стомана.
Камък имам в бъбреците само.
Карък съм аз и карък ще си остана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...