15 янв. 2021 г., 14:53

Карък

668 1 1

Карък съм аз невероятен,
от най-големите каръци на земята.
Медал си имам златен
за най-често чупене на главата.
Невнимание ли е или нещастие
в лист хартия да се спъвам?
Но нищо "счупеното носи щастие".
И с една ръка, пак ще ме бъде!
Имала съм и късмет.
Победител във лотарията станах.
Но пусти печеливш билет,
хич не знам къде го дянах.
Получих и от питката късмета
(викам си: ще мина таз година метър),
само, че извадиха ми го с пинсета
в тукашния медицински център.
Съдбата ми не ще удари рамо.
Ще се справя. Аз съм от стомана.
Камък имам в бъбреците само.
Карък съм аз и карък ще си остана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...