28 мар. 2014 г., 13:03  

Карък (Двуяйчни близнаци)

595 0 1

*Само за хора, които търсят отмора! :)

 

Ей, карък съм днеска!                               Късметът ми липсва,

'Ич не ми върви.                                        реката ме носи,  

К'вото 'фана ше оплескам,                       със сажди посипан

важен ден, ама не би.                               във ден със въпроси.

Белеза́л съм си аз нещо,                          Контрастът намерих

че във ден значим,                                    във ден звездоносен,

баш тогава моите плещи                          с задушените плеври

със товар ше окачим.                                дишам гръм буреносен.

 

Вчера при една кокона                              Цвете, невен, неподправено

две бумаги носим,                                      моите нужди не сгрява

а онъ'ъ на балкона                                     на терасата се забравило

дрънка - кво си, еди що си.                        споделя и озарява.

 

-Айде, моме, 'лазай вътре,                        -От света отдели се,

важна си, да има мир.                                притежаваш спокойствие.
Тя по градски ми се тътри...                       Изтънчено с примеси

"Ше я ладим със пешкир."                          ще дариш удоволствие.

Много здраво се изпъква,                          Дъбово бюро краси

седа зад едно бюро,                                  и придава му свежест.

'зискано у но́са бърка,                                в невинни тичинки-пчели.

ех, това село́, село́.                                    Ах, природната прелест!

 

Работа свършиме,                                      С доволство от цвете

'сичко уредих,                                              попълних си мислите,

ама време не губиме,                                 вий, мигове, спрете
със пешкир я оладих.                                  в душата на пристите.

Кресък след кресък                                     Оглушени са къщите,

стигнаме на връ'ъ,                                       ароматът божествен,

цели у песък                                                 на двора сме същите

на двора със тъ'ъ.                                        в двора несретен. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Бъчваров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...