28.03.2014 г., 13:03  

Карък (Двуяйчни близнаци)

591 0 1

*Само за хора, които търсят отмора! :)

 

Ей, карък съм днеска!                               Късметът ми липсва,

'Ич не ми върви.                                        реката ме носи,  

К'вото 'фана ше оплескам,                       със сажди посипан

важен ден, ама не би.                               във ден със въпроси.

Белеза́л съм си аз нещо,                          Контрастът намерих

че във ден значим,                                    във ден звездоносен,

баш тогава моите плещи                          с задушените плеври

със товар ше окачим.                                дишам гръм буреносен.

 

Вчера при една кокона                              Цвете, невен, неподправено

две бумаги носим,                                      моите нужди не сгрява

а онъ'ъ на балкона                                     на терасата се забравило

дрънка - кво си, еди що си.                        споделя и озарява.

 

-Айде, моме, 'лазай вътре,                        -От света отдели се,

важна си, да има мир.                                притежаваш спокойствие.
Тя по градски ми се тътри...                       Изтънчено с примеси

"Ше я ладим със пешкир."                          ще дариш удоволствие.

Много здраво се изпъква,                          Дъбово бюро краси

седа зад едно бюро,                                  и придава му свежест.

'зискано у но́са бърка,                                в невинни тичинки-пчели.

ех, това село́, село́.                                    Ах, природната прелест!

 

Работа свършиме,                                      С доволство от цвете

'сичко уредих,                                              попълних си мислите,

ама време не губиме,                                 вий, мигове, спрете
със пешкир я оладих.                                  в душата на пристите.

Кресък след кресък                                     Оглушени са къщите,

стигнаме на връ'ъ,                                       ароматът божествен,

цели у песък                                                 на двора сме същите

на двора със тъ'ъ.                                        в двора несретен. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...