Катаклизми
Забързано време пред нас се изнизва.
Отворени двери затварят се в миг.
А ние стоим и се чудим на жегата -
през зимните нощи ще ни трябва, нали?
Потим се и бързаме,
деца на училище,
градски транспорт.
Стопански проблеми се ширят навред.
И късаме нерви.
Треперят души.
Кога ще се свърши?
Кога най-подир?
И ватмани стрелят
по пътници даже!
Какво е това?
Нима е лъжа?
Ужасен спектакъл, на който
сме зрители.
Платени са нашите билети, уви!
14.07.2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
