Забързано време пред нас се изнизва.
Отворени двери затварят се в миг.
А ние стоим и се чудим на жегата -
през зимните нощи ще ни трябва, нали?
Потим се и бързаме,
деца на училище,
градски транспорт.
Стопански проблеми се ширят навред.
И късаме нерви.
Треперят души.
Кога ще се свърши?
Кога най-подир?
И ватмани стрелят
по пътници даже!
Какво е това?
Нима е лъжа?
Ужасен спектакъл, на който
сме зрители.
Платени са нашите билети, уви!
14.07.2009
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
