Катарзис
654
1
0
Блъскам се в стена от въпроси.
А върху ми падат камари отчаяние.
Мечтите ми, наивни и боси,
се удавят в кладенци от мълчание.
Пробождат ме до кръв страховете ми.
Задушава ме безумна тревога.
Треперят от безсилие ръцете ми.
Да се владея - просто не мога.
Вдишвам болка и несигурност.
Преглъщам ревност и съмнения.
Потъвам в пълна дезориентираност,
изгубена във притеснения.
Ще се събудя от този кошмар.
И ще спра във Ад да горя.
Трябва. Мога. И ще се справя.
Ще успея да се възродя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мануела Бъчварова Все права защищены
