27 июл. 2013 г., 14:11

Катарзис

652 1 0

Блъскам се в стена от въпроси.

А върху ми падат камари отчаяние.

Мечтите ми, наивни и боси,

се удавят в кладенци от мълчание.

 

Пробождат ме до кръв страховете ми.

Задушава ме безумна тревога.

Треперят от безсилие ръцете ми.

Да се владея - просто не мога.

 

Вдишвам болка и несигурност.

Преглъщам ревност и съмнения.

Потъвам в пълна дезориентираност,

изгубена във притеснения.

 

Ще се събудя от този кошмар.

И ще спра във Ад да горя.

Трябва. Мога. И ще се справя.

Ще успея да се възродя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...