27.07.2013 г., 14:11

Катарзис

649 1 0

Блъскам се в стена от въпроси.

А върху ми падат камари отчаяние.

Мечтите ми, наивни и боси,

се удавят в кладенци от мълчание.

 

Пробождат ме до кръв страховете ми.

Задушава ме безумна тревога.

Треперят от безсилие ръцете ми.

Да се владея - просто не мога.

 

Вдишвам болка и несигурност.

Преглъщам ревност и съмнения.

Потъвам в пълна дезориентираност,

изгубена във притеснения.

 

Ще се събудя от този кошмар.

И ще спра във Ад да горя.

Трябва. Мога. И ще се справя.

Ще успея да се възродя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...