27.07.2013 г., 14:11

Катарзис

650 1 0

Блъскам се в стена от въпроси.

А върху ми падат камари отчаяние.

Мечтите ми, наивни и боси,

се удавят в кладенци от мълчание.

 

Пробождат ме до кръв страховете ми.

Задушава ме безумна тревога.

Треперят от безсилие ръцете ми.

Да се владея - просто не мога.

 

Вдишвам болка и несигурност.

Преглъщам ревност и съмнения.

Потъвам в пълна дезориентираност,

изгубена във притеснения.

 

Ще се събудя от този кошмар.

И ще спра във Ад да горя.

Трябва. Мога. И ще се справя.

Ще успея да се възродя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...