Блъскам се в стена от въпроси.

А върху ми падат камари отчаяние.

Мечтите ми, наивни и боси,

се удавят в кладенци от мълчание.

Пробождат ме до кръв страховете ми.

Задушава ме безумна тревога.

Треперят от безсилие ръцете ми.

Да се владея - просто не мога.

Вдишвам болка и несигурност.

Преглъщам ревност и съмнения.

Потъвам в пълна дезориентираност,

изгубена във притеснения.

Ще се събудя от този кошмар.

И ще спра във Ад да горя.

Трябва. Мога. И ще се справя.

Ще успея да се възродя.