17 июн. 2015 г., 13:09  

Катарзис

809 0 3

Леко топло и гальовно

Си флиртуваме с годините

Те окръглените милите

Собственост на вечността милионна

Ни се отдават с всеки ден  от дните си

И ни ръкополагат благосклонно

 

Огънати от святост сме понесли

Товари с лакомства недадени

Надмогнали страстта и вопъла на гладните

В танц със строги правила унесени

Понякога нагоре във  вселената

С надежда из звездите  търсим себе си

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух на лютеницата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер!
  • Грешите. В последното обаче сте права и не само. Благодаря за вниманието Ви !
  • Не разбирам – във всичките Ви произведения откривам известна доза ирония...Това ми се струва като "лека, топла " подигравка с читателите! А нали публикувате тук, за да Ви четат. Дано греша!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....