17 июн. 2015 г., 13:09  

Катарзис

816 0 3

Леко топло и гальовно

Си флиртуваме с годините

Те окръглените милите

Собственост на вечността милионна

Ни се отдават с всеки ден  от дните си

И ни ръкополагат благосклонно

 

Огънати от святост сме понесли

Товари с лакомства недадени

Надмогнали страстта и вопъла на гладните

В танц със строги правила унесени

Понякога нагоре във  вселената

С надежда из звездите  търсим себе си

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух на лютеницата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер!
  • Грешите. В последното обаче сте права и не само. Благодаря за вниманието Ви !
  • Не разбирам – във всичките Ви произведения откривам известна доза ирония...Това ми се струва като "лека, топла " подигравка с читателите! А нали публикувате тук, за да Ви четат. Дано греша!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....