Jun 17, 2015, 1:09 PM  

Катарзис

  Poetry
810 0 3

Леко топло и гальовно

Си флиртуваме с годините

Те окръглените милите

Собственост на вечността милионна

Ни се отдават с всеки ден  от дните си

И ни ръкополагат благосклонно

 

Огънати от святост сме понесли

Товари с лакомства недадени

Надмогнали страстта и вопъла на гладните

В танц със строги правила унесени

Понякога нагоре във  вселената

С надежда из звездите  търсим себе си

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер!
  • Грешите. В последното обаче сте права и не само. Благодаря за вниманието Ви !
  • Не разбирам – във всичките Ви произведения откривам известна доза ирония...Това ми се струва като "лека, топла " подигравка с читателите! А нали публикувате тук, за да Ви четат. Дано греша!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...