Катарзиси

13 сент. 2016 г., 20:54

Поэзия » Другая

295 0 2

И вместо да напише химн,
душата ми
внезапно се разля,
прободена
от думите ти,
като мех, опънал шевовето си,
с вода,
която съм събрала
за пустинното ми лутане,

когато тебе няма да те има с мен.

Тогава ти попита:
"Но защо

заплака изведнъж? Какво ти сторих?"
А аз не съумях да облека
във думи спомена
за крехката ни заедност.
И го зарових.

Катарзиси

Свързани произведения

Комментарии

Предложения