670301 (Павлина Гатева)
1387 361
13 sept 2016, 20:54

Катарзиси 

  Poesía » Otra
296 0 2

И вместо да напише химн,
душата ми 
внезапно се разля,
прободена 
от думите ти,
като мех, опънал шевовето си,
с вода, 
която съм събрала 
за пустинното ми лутане,

когато тебе няма да те има с мен.

Тогава ти попита: 
"Но защо

заплака изведнъж? Какво ти сторих?" 
А аз не съумях да облека
във думи спомена
за крехката ни заедност.
И го зарових.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??