Катарзиси
И вместо да напише химн,
душата ми
внезапно се разля,
прободена
от думите ти,
като мех, опънал шевовето си,
с вода,
която съм събрала
за пустинното ми лутане,
когато тебе няма да те има с мен.
Тогава ти попита:
"Но защо
заплака изведнъж? Какво ти сторих?"
А аз не съумях да облека
във думи спомена
за крехката ни заедност.
И го зарових.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
