И вместо да напише химн,
душата ми
внезапно се разля,
прободена
от думите ти,
като мех, опънал шевовето си,
с вода,
която съм събрала
за пустинното ми лутане,
когато тебе няма да те има с мен.
Тогава ти попита:
"Но защо
заплака изведнъж? Какво ти сторих?"
А аз не съумях да облека
във думи спомена
за крехката ни заедност.
И го зарових.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
