16 янв. 2021 г., 22:58

Като Адам и Ева

537 0 0

 

Aз съм една!

И ти един си!

И няма други като нас!

Единствени сме!

Вселената е вплела

дълбоко

пръстите си в нас…

И всяка нишка

уникално е преплела,

и всяка багра уникално е вградила -

да няма други като нас!

И уж, еднакви сме - човеци!

Замесени от плът и кръв!

А всъщност, толкоз сме различни!

Вселена цяла между нас!

С една еднаквост ни орисала!

Любов да търсим цял живот!

Да търсиме, да я жадуваме!

Един към друг, ръцете да протягаме!

За нежност и за чувство, да се молиме!

Ала щом със пръсти се докоснем…

Щом искрата заблести…

Тя ябълката появява се!

И както сме били обречени…

Щом вкусиме плода…

Вселената си взема своето -

Ти пак си сам и пак съм аз сама!

Вселената - отново между нас!

 

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

12/01/2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...