16.01.2021 г., 22:58 ч.

Като Адам и Ева 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
254 0 0

 

Aз съм една!

И ти един си!

И няма други като нас!

Единствени сме!

Вселената е вплела

дълбоко

пръстите си в нас…

И всяка нишка

уникално е преплела,

и всяка багра уникално е вградила -

да няма други като нас!

И уж, еднакви сме - човеци!

Замесени от плът и кръв!

А всъщност, толкоз сме различни!

Вселена цяла между нас!

С една еднаквост ни орисала!

Любов да търсим цял живот!

Да търсиме, да я жадуваме!

Един към друг, ръцете да протягаме!

За нежност и за чувство, да се молиме!

Ала щом със пръсти се докоснем…

Щом искрата заблести…

Тя ябълката появява се!

И както сме били обречени…

Щом вкусиме плода…

Вселената си взема своето -

Ти пак си сам и пак съм аз сама!

Вселената - отново между нас!

 

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

12/01/2021

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??