20 дек. 2007 г., 22:02

*** (Като белег и кръст) 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 5
799 0 7
Губят смисъл усилия, думи, копнежи,
щом те няма до мене, се взривява светът...
И във Нищото дълго с надежда се вглеждам
и очите ми искат да те отрекат.
И ненужните ласки от ръцете измивам,
и покривам косите си тъмни с воал.
Примирена, последната глътка отпивам
от мътилката, дето сам бе ми налял...
Ще преглътна онези безмислени думи,
подсладени от мили усмивки и чар.
Твърде дълго наивна бях и неразумна,
но е време да хвърля печелившия зар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Белчева Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »