Губят смисъл усилия, думи, копнежи,
щом те няма до мене, се взривява светът...
И във Нищото дълго с надежда се вглеждам
и очите ми искат да те отрекат.
И ненужните ласки от ръцете измивам,
и покривам косите си тъмни с воал.
Примирена, последната глътка отпивам
от мътилката, дето сам бе ми налял...
Ще преглътна онези безмислени думи,
подсладени от мили усмивки и чар.
Твърде дълго наивна бях и неразумна,
но е време да хвърля печелившия зар. ...