20.12.2007 г., 22:02 ч.

*** (Като белег и кръст) 

  Поезия » Любовна
725 0 7
 

Губят смисъл усилия, думи, копнежи,

щом те няма до мене, се взривява светът...

И във Нищото дълго с надежда се вглеждам

и очите ми искат да те отрекат.

И ненужните ласки от ръцете измивам,

и покривам косите си тъмни с воал.

Примирена, последната глътка отпивам

от мътилката, дето сам бе ми налял...

Ще преглътна онези безмислени думи,

подсладени от мили усмивки и чар.

Твърде дълго наивна бях и неразумна,

но е време да хвърля печелившия зар.

Любовта ще затворя в черупка от мида,

преживяното с тебе ще посипя със пръст...

Но къде ще избягам, щом където да ида,

ще те нося в сърцето като белег и кръст?

 

2006, 12 Ноември

© Милена Белчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??