*** (Като белег и кръст)
Губят смисъл усилия, думи, копнежи,
щом те няма до мене, се взривява светът...
И във Нищото дълго с надежда се вглеждам
и очите ми искат да те отрекат.
И ненужните ласки от ръцете измивам,
и покривам косите си тъмни с воал.
Примирена, последната глътка отпивам
от мътилката, дето сам бе ми налял...
Ще преглътна онези безмислени думи,
подсладени от мили усмивки и чар.
Твърде дълго наивна бях и неразумна,
но е време да хвърля печелившия зар.
Любовта ще затворя в черупка от мида,
преживяното с тебе ще посипя със пръст...
Но къде ще избягам, щом където да ида,
ще те нося в сърцето като белег и кръст?
2006, 12 Ноември
© Милена Белчева All rights reserved.
