Като бездомник...
Прибери сърцето ми,
като бездомник скитащ е.
Прибери го, скрий го някъде, при своето.
Чакам всеки ден с нетърпение да те целуна…
Чакам. В утрото на всеки ден да… ме събудиш.
Ще се радвам да те чуя. Но няма да е също чувството,
когато във съня се скривам пак от тъжните си мисли.
Навярно слаб изглеждам, ако ти призная, че съм плакал.
Но отново ще ти кажа: Липсваш ми.
И ще чакам пак за лека нощ целувка да получа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Стойчев Все права защищены
