rudin (Иван Христов)
858 1444
26 сент. 2014 г., 08:06  

Като Буран 

  Поэзия » Другая
419 0 5

Едно щурче в кората на вратата
бе изпълзяло в моята кола.
Навярно е подскокнало в тревата
във търсене на майчина пола.

Наместих очилата. Що да видя:
върху гърба с цвета на горски дъб,
едно щурче с глава на какавида,
с краченца се държи за щурчов гръб!

Кафяви, като есенната шума,
в полето свиреха щурци набат
и дълго аз стоях така – бездумен,
над ципестия цирков акробат.

Ако остане туй щурче в колата,
със песните на път да ме теши,
след този въздух чист във планината,
гаражният – тандема ще души.

Самотна майка – дълго ще свирука,
в ответ за друга песен ще слухти.
Без дупката във земната пролука
дали ще оцелеят? Помисли!...

Внимателно на лист хартиен рекох
да ги положа в близките треви
и – хвърк! – подскочи то навън – щурчето,
една тревичка стебълце преви.

Горкото – казах си – ще си пребие
отрочето с две точки за очи.
Протегнал любопитната си шия,
видях – в гърба пак малкото стърчи!

Като Буран в ракетата захванат,
додето в сратосферата лети,
държат се из безбрежната савана,
а после то само ще полети.

И ние тъй: за майките държим се
докато не пораснем тук, и – хоп! –
се впускаме в голямото тържище
и цял живот препускаме в галоп.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??