24 апр. 2020 г., 17:02

Като цвете.

815 2 0

Не мога скришом все да те обичам.

Така не ще посрещнем никой залез.

По изгрев вместо теб, звезди надничат. 

Луната свети в мен. Да ме покаже.

А ти какво, като ме гониш бясно? 

Когато да заспиш, ще се промъкна.

Ще се разходя в мислите ти страстно,

и до една в любов ще ги превърна. 

Защото тебе искам до полуда! 

И като цвете в мен да те засаждам. 

Да избуиш до болка от възбуда, 

че в моите ръце се раждаш... 

Не мога да живея в ъгъла... 

Студено е без лъч от светлина. 

И по-добре да бе излъгала! 

От истини умирам бавно. Със тъга... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...