24 апр. 2020 г., 17:02

Като цвете.

818 2 0

Не мога скришом все да те обичам.

Така не ще посрещнем никой залез.

По изгрев вместо теб, звезди надничат. 

Луната свети в мен. Да ме покаже.

А ти какво, като ме гониш бясно? 

Когато да заспиш, ще се промъкна.

Ще се разходя в мислите ти страстно,

и до една в любов ще ги превърна. 

Защото тебе искам до полуда! 

И като цвете в мен да те засаждам. 

Да избуиш до болка от възбуда, 

че в моите ръце се раждаш... 

Не мога да живея в ъгъла... 

Студено е без лъч от светлина. 

И по-добре да бе излъгала! 

От истини умирам бавно. Със тъга... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...