9 апр. 2010 г., 00:03

Като две капки вода

2.3K 0 28

                                                  Експеримент - Макро поезия

                                                  По фотографията

                                                  на Pepina (Пепа Деличева)

                                     „Капки върху крана в банята”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454  

                                     

                              

                                     „Сълза със сълза…

                                     не си приличат”

                                                 Народна мъдрост… от народен човек

 

 

Четвърта месечна вноска

 

Като две капки вода

 

Изтеклите води метафизично,

родиха в дюзите на топъл душ,

две капки украсени генетично-

Тъмна спирала… Огнен руж.

 

Закърмени в сапунена коластра

със вяра във пенливи божества

в мечтите си мехуресто растящи,

различни бяха- мрак и светлина.

 

Едната следваше канален ред…

издигнат пост- течащо кариерен.

От де се взе наклона му проклет-

подхлъзна се, живота стана черен.

 

Измиваше на хората върху ръцете

просмуканата алчност и греха-

попиваше в пешкира с цветовете

на плачещите горестни петна.

 

А другата с душа от слънчев лъч-

премахваше двуличните им маски.

Изцеждаше стаена скрита жлъч,

придаваше на погледите краски.

 

Поливаше гори, поля, цветя…

и с други капки в пълни язовири

струеше в мегавати светлина

със аура, що тъмно не подири.

 

Ти, пак ще кажеш- всички са едни.

Без капките да разбереш, защо текат.

                      А може би…

                                        Човешките очи

с различни сълзи плачат всеки път.

 

 

Сагата продължава:                - различна всеки път!!!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....