9 abr 2010, 0:03

Като две капки вода

  Poesía
2.3K 0 28

                                                  Експеримент - Макро поезия

                                                  По фотографията

                                                  на Pepina (Пепа Деличева)

                                     „Капки върху крана в банята”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454  

                                     

                              

                                     „Сълза със сълза…

                                     не си приличат”

                                                 Народна мъдрост… от народен човек

 

 

Четвърта месечна вноска

 

Като две капки вода

 

Изтеклите води метафизично,

родиха в дюзите на топъл душ,

две капки украсени генетично-

Тъмна спирала… Огнен руж.

 

Закърмени в сапунена коластра

със вяра във пенливи божества

в мечтите си мехуресто растящи,

различни бяха- мрак и светлина.

 

Едната следваше канален ред…

издигнат пост- течащо кариерен.

От де се взе наклона му проклет-

подхлъзна се, живота стана черен.

 

Измиваше на хората върху ръцете

просмуканата алчност и греха-

попиваше в пешкира с цветовете

на плачещите горестни петна.

 

А другата с душа от слънчев лъч-

премахваше двуличните им маски.

Изцеждаше стаена скрита жлъч,

придаваше на погледите краски.

 

Поливаше гори, поля, цветя…

и с други капки в пълни язовири

струеше в мегавати светлина

със аура, що тъмно не подири.

 

Ти, пак ще кажеш- всички са едни.

Без капките да разбереш, защо текат.

                      А може би…

                                        Човешките очи

с различни сълзи плачат всеки път.

 

 

Сагата продължава:                - различна всеки път!!!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...