9.04.2010 г., 0:03

Като две капки вода

2.3K 0 28

                                                  Експеримент - Макро поезия

                                                  По фотографията

                                                  на Pepina (Пепа Деличева)

                                     „Капки върху крана в банята”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454  

                                     

                              

                                     „Сълза със сълза…

                                     не си приличат”

                                                 Народна мъдрост… от народен човек

 

 

Четвърта месечна вноска

 

Като две капки вода

 

Изтеклите води метафизично,

родиха в дюзите на топъл душ,

две капки украсени генетично-

Тъмна спирала… Огнен руж.

 

Закърмени в сапунена коластра

със вяра във пенливи божества

в мечтите си мехуресто растящи,

различни бяха- мрак и светлина.

 

Едната следваше канален ред…

издигнат пост- течащо кариерен.

От де се взе наклона му проклет-

подхлъзна се, живота стана черен.

 

Измиваше на хората върху ръцете

просмуканата алчност и греха-

попиваше в пешкира с цветовете

на плачещите горестни петна.

 

А другата с душа от слънчев лъч-

премахваше двуличните им маски.

Изцеждаше стаена скрита жлъч,

придаваше на погледите краски.

 

Поливаше гори, поля, цветя…

и с други капки в пълни язовири

струеше в мегавати светлина

със аура, що тъмно не подири.

 

Ти, пак ще кажеш- всички са едни.

Без капките да разбереш, защо текат.

                      А може би…

                                        Човешките очи

с различни сълзи плачат всеки път.

 

 

Сагата продължава:                - различна всеки път!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...