9.04.2010 г., 0:03

Като две капки вода

2.3K 0 28

                                                  Експеримент - Макро поезия

                                                  По фотографията

                                                  на Pepina (Пепа Деличева)

                                     „Капки върху крана в банята”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454  

                                     

                              

                                     „Сълза със сълза…

                                     не си приличат”

                                                 Народна мъдрост… от народен човек

 

 

Четвърта месечна вноска

 

Като две капки вода

 

Изтеклите води метафизично,

родиха в дюзите на топъл душ,

две капки украсени генетично-

Тъмна спирала… Огнен руж.

 

Закърмени в сапунена коластра

със вяра във пенливи божества

в мечтите си мехуресто растящи,

различни бяха- мрак и светлина.

 

Едната следваше канален ред…

издигнат пост- течащо кариерен.

От де се взе наклона му проклет-

подхлъзна се, живота стана черен.

 

Измиваше на хората върху ръцете

просмуканата алчност и греха-

попиваше в пешкира с цветовете

на плачещите горестни петна.

 

А другата с душа от слънчев лъч-

премахваше двуличните им маски.

Изцеждаше стаена скрита жлъч,

придаваше на погледите краски.

 

Поливаше гори, поля, цветя…

и с други капки в пълни язовири

струеше в мегавати светлина

със аура, що тъмно не подири.

 

Ти, пак ще кажеш- всички са едни.

Без капките да разбереш, защо текат.

                      А може би…

                                        Човешките очи

с различни сълзи плачат всеки път.

 

 

Сагата продължава:                - различна всеки път!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...