Като дъгата разноцветна се яви

с коси, като от злато разпилени

и скромността ти бе за пример, но уви,

далеко си, като от друго измерение.

Но с всеки слънчев изгрев се усмихвам,

за теб си спомням в мигом и се вдъхновявам,

не искам нищо, само теб да виждам

усмихната, красива и ......призната.

А твоята съдба е като дъгата разноцветна,

от пълно щастие до пълна катастрофа,

успяла си като с магия цветна да устискаш,

да устоиш, да продължиш и да живееш.

Сега си дама и на хиляди любимка,

усмихвай се, приятелче, живей за този миг

но миналото остави със спомен и усмивка

за да възкръснеш, като          ....... феникс.

KRONOS.1