21 сент. 2011 г., 12:53

Като храм 

  Поэзия » Другая
704 0 19

 

 

 

 

Ще се завръщам винаги, море,

когато търся храм за себе си.

Тук мога да подвия колене…

 

Ще тръгвам сутрин с твойте лодки.

Ще пия вечер с твоите мъже,

в забрава, докато времето

през пръстите ми като пясък потече,

докато натрупаната болка

се свие в черупката на мида…

В този миг от храма ще си ида…

 

                                                     1994 год.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??