Като изповед
Тази вечер ще седнем със теб,
ей така, с чаша вино в ръцете
и бутилката щом преполовим,
откровени ще бъдем и честни.
Всичко с теб ще си кажем, нали,
за годините, дето изминаха?
Колко много ме искаше ти,
колко много ми осмисляше дните.
Всяка мисъл ми беше за теб,
с нея лягах и с нея ставах.
Твоят поглед ми беше небе,
а ръката ти - зелена морава.
Щом очите ти гледаха мен,
цяла винаги засиявах.
Твойте устни - малки капчици мед,
ме опиваха като младо вино.
Нямах сили да живея без теб
и без тази усмивка любима.
Днес те гледам със други очи
и се питам какво ли се случи?
Онзи мъж, със горещо сърце,
как изчезна, къде се изгуби?
Та остана от него това,
дето тука, насреща си виждам...
Тази твоя студенина
откъде-накъде ме застигна?
Аз си искам предишните дни!
И предишната обич си искам!
Пий, до дъно, ще помълчим,
после трябва да се разделиме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Все права защищены
Аплодисменти...
