Като изповед
Тази вечер ще седнем със теб,
ей така, с чаша вино в ръцете
и бутилката щом преполовим,
откровени ще бъдем и честни.
Всичко с теб ще си кажем, нали,
за годините, дето изминаха?
Колко много ме искаше ти,
колко много ми осмисляше дните.
Всяка мисъл ми беше за теб,
с нея лягах и с нея ставах.
Твоят поглед ми беше небе,
а ръката ти - зелена морава.
Щом очите ти гледаха мен,
цяла винаги засиявах.
Твойте устни - малки капчици мед,
ме опиваха като младо вино.
Нямах сили да живея без теб
и без тази усмивка любима.
Днес те гледам със други очи
и се питам какво ли се случи?
Онзи мъж, със горещо сърце,
как изчезна, къде се изгуби?
Та остана от него това,
дето тука, насреща си виждам...
Тази твоя студенина
откъде-накъде ме застигна?
Аз си искам предишните дни!
И предишната обич си искам!
Пий, до дъно, ще помълчим,
после трябва да се разделиме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Всички права запазени
Аплодисменти...
