20 янв. 2009 г., 01:09

Като колаж от безмислици

1.6K 0 10
Като анимационни герои
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.

Като колаж от безмислици,
с напомпани до безтегловност надежди,
живеем в своите измислици,
облекли розови одежди.

А дните отлитат като с хвърчило,
хвърлено от мъничко дете,
чудя се какво до днес ме е крепило
да живея без сърце.

И аз продадох се за няколко стотинки,
а мечтите ми откраднаха това, което имах.
Сега съм само статуя от куп снежинки,
много давах - малко взимах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нямам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...