20 ene 2009, 1:09

Като колаж от безмислици

  Poesía » Otra
1.6K 0 10
Като анимационни герои
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.

Като колаж от безмислици,
с напомпани до безтегловност надежди,
живеем в своите измислици,
облекли розови одежди.

А дните отлитат като с хвърчило,
хвърлено от мъничко дете,
чудя се какво до днес ме е крепило
да живея без сърце.

И аз продадох се за няколко стотинки,
а мечтите ми откраднаха това, което имах.
Сега съм само статуя от куп снежинки,
много давах - малко взимах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нямам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...