20.01.2009 г., 1:09

Като колаж от безмислици

1.6K 0 10
Като анимационни герои
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.

Като колаж от безмислици,
с напомпани до безтегловност надежди,
живеем в своите измислици,
облекли розови одежди.

А дните отлитат като с хвърчило,
хвърлено от мъничко дете,
чудя се какво до днес ме е крепило
да живея без сърце.

И аз продадох се за няколко стотинки,
а мечтите ми откраднаха това, което имах.
Сега съм само статуя от куп снежинки,
много давах - малко взимах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...