Като колаж от безмислици
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.
Като колаж от безмислици,
с напомпани до безтегловност надежди,
живеем в своите измислици,
облекли розови одежди.
А дните отлитат като с хвърчило,
хвърлено от мъничко дете,
чудя се какво до днес ме е крепило
да живея без сърце.
И аз продадох се за няколко стотинки,
а мечтите ми откраднаха това, което имах.
Сега съм само статуя от куп снежинки,
много давах - малко взимах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нямам Всички права запазени
Поздрав!