20 дек. 2006 г., 15:48

Като котка

1.1K 0 6
Като котка
да ходя по покривите
бих искала!
Да пресичам пътища
и черни мисли;
в тъмните ви помисли
с очи виждащи
да надничам.
На тигъра родственик -
да ръмжа,
когато ми хвърлят камък
и да показвам нокти,
но и да мъркам
под ръката нежна.
Да се катеря по покривите
на душите ви залостени
и оттам да надничам
зад оградите в скритото
и в длъбините.
И да знам
какви сте!
И да светя
с очи в тъмното ви
И да орисвам
да загубвате ключове,
да рушите огради,
да не спускате щорите.
И на петдесет
да сте
с души млади:
взрени в простора,
непокорни и буйни,
недресирани, неопитомени и,
диви, но искрени,
и на истината единствено
покорени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румена Румена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...