Румена (Румена Румена)
85 351
Dec 20, 2006, 3:48 PM

Като котка 

  Poetry
756 0 6
Като котка
да ходя по покривите
бих искала!
Да пресичам пътища
и черни мисли;
в тъмните ви помисли
с очи виждащи
да надничам.
На тигъра родственик -
да ръмжа,
когато ми хвърлят камък
и да показвам нокти,
но и да мъркам
под ръката нежна.
Да се катеря по покривите
на душите ви залостени
и оттам да надничам
зад оградите в скритото
и в длъбините.
И да знам
какви сте!
И да светя
с очи в тъмното ви
И да орисвам
да загубвате ключове,
да рушите огради,
да не спускате щорите.
И на петдесет
да сте
с души млади:
взрени в простора,
непокорни и буйни,
недресирани, неопитомени и,
диви, но искрени,
и на истината единствено
покорени.

© Румена Румена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Познати на всички ни житейски ситуации.
    Обаче си го поднесла много успешно.
    Браво
  • направо си е за настръхване това стихо, Петя...
    добре, че не го прочетох много късно
    п.п. а Диди направо ме разсмя
  • Много хубаво, Петя!!! Поздрави!!!
  • А мен малко ме побиха тръпки, чак се огледах за светещи котешки очи около мен
  • И аз искам!
    Браво Петя!
  • Много житейски истини има в творбата ти.С използването на метафори е пресъздадена действителността и такава, каквато искаш да бъде.Котката в случая е олицетворение на истината и на справедливостта.
Random works
: ??:??