Като котка
Като котка
да ходя по покривите
бих искала!
Да пресичам пътища
и черни мисли;
в тъмните ви помисли
с очи виждащи
да надничам.
На тигъра родственик -
да ръмжа,
когато ми хвърлят камък
и да показвам нокти,
но и да мъркам
под ръката нежна.
Да се катеря по покривите
на душите ви залостени
и оттам да надничам
зад оградите в скритото
и в длъбините.
И да знам
какви сте!
И да светя
с очи в тъмното ви
И да орисвам
да загубвате ключове,
да рушите огради,
да не спускате щорите.
И на петдесет
да сте
с души млади:
взрени в простора,
непокорни и буйни,
недресирани, неопитомени и,
диви, но искрени,
и на истината единствено
покорени.
да ходя по покривите
бих искала!
Да пресичам пътища
и черни мисли;
в тъмните ви помисли
с очи виждащи
да надничам.
На тигъра родственик -
да ръмжа,
когато ми хвърлят камък
и да показвам нокти,
но и да мъркам
под ръката нежна.
Да се катеря по покривите
на душите ви залостени
и оттам да надничам
зад оградите в скритото
и в длъбините.
И да знам
какви сте!
И да светя
с очи в тъмното ви
И да орисвам
да загубвате ключове,
да рушите огради,
да не спускате щорите.
И на петдесет
да сте
с души млади:
взрени в простора,
непокорни и буйни,
недресирани, неопитомени и,
диви, но искрени,
и на истината единствено
покорени.
© Румена Румена All rights reserved.
