20 dic 2006, 15:48

Като котка

  Poesía
1.1K 0 6
Като котка
да ходя по покривите
бих искала!
Да пресичам пътища
и черни мисли;
в тъмните ви помисли
с очи виждащи
да надничам.
На тигъра родственик -
да ръмжа,
когато ми хвърлят камък
и да показвам нокти,
но и да мъркам
под ръката нежна.
Да се катеря по покривите
на душите ви залостени
и оттам да надничам
зад оградите в скритото
и в длъбините.
И да знам
какви сте!
И да светя
с очи в тъмното ви
И да орисвам
да загубвате ключове,
да рушите огради,
да не спускате щорите.
И на петдесет
да сте
с души млади:
взрени в простора,
непокорни и буйни,
недресирани, неопитомени и,
диви, но искрени,
и на истината единствено
покорени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румена Румена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...