23 дек. 2007 г., 13:30

Като лист хартия...

1.7K 0 5

 

Идва вечерта и душата ми бавно умира.

При всеки следващ удар на сърцето си мисля, че то спира.

Лягам, но усещам празнина.

В леглото студено аз се въртя и все не мога да заспя.

Болка сърцето ми раздира, но не си и посмисля тя да спира.

Лyтам се из спомените стари... пълни с толкова мечти.

Едва ли някои си представя колко много сърцето ми кърви.

Дните стари аз опитвам да изтрия...

Някъде там... дълбоко в сърцето да ги прикрия...

За мене тези години заедно с теб бяха магия!

Дали ще ги забравя...? Едва ли... но вярвам, че ще ги изгоря...

просто така... все едно са хартия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Стойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изпитвала съм го. Още нещо добро!
  • Адцки много благодаря на всички! Радвам се много, че ви е харесало!
  • невероятно е това, което си написала!Знам за какво става въпрос и на мен това чувство ми е до болка познато.Моите поздравления-страхотно е!!!
  • НЕВРОЯТНО ЕМНОГО МИ ДОПАДА......И чУВСТВОТО МИ Е ПОЗНАТО....ПОЗДРАВЛЕНИЯ
  • Вълнение събуждаш и много спомени,които искам да изгоря...просто така...все едно са хартия!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...