Като лист хартия...

23 dic 2007, 13:30

Poesía » De amor

1331 0 5

Идва вечерта и душата ми бавно умира.

При всеки следващ удар на сърцето си мисля, че то спира.

Лягам, но усещам празнина.

В леглото студено аз се въртя и все не мога да заспя.

Болка сърцето ми раздира, но не си и посмисля тя да спира.

Лyтам се из спомените стари... пълни с толкова мечти.

Едва ли някои си представя колко много сърцето ми кърви.

Дните стари аз опитвам да изтрия...

Някъде там... дълбоко в сърцето да ги прикрия...

За мене тези години заедно с теб бяха магия!

Дали ще ги забравя...? Едва ли... но вярвам, че ще ги изгоря...

просто така... все едно са хартия!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

magiq_bs (Муза)

2007-12-27T23:48:10+02:00

Изпитвала съм го. Още нещо добро!
PoIsOn`HeArT (Плами Стойкова)

2007-12-23T15:46:02+02:00

Адцки много благодаря на всички! Радвам се много, че ви е харесало!
soledad86 (Ваня Петрова)

2007-12-23T15:28:02+02:00

невероятно е това, което си написала!Знам за какво става въпрос и на мен това чувство ми е до болка познато.Моите поздравления-страхотно е!!!
beytula_bubu (Бен Ар)

2007-12-23T14:34:56+02:00

НЕВРОЯТНО ЕМНОГО МИ ДОПАДА......И чУВСТВОТО МИ Е ПОЗНАТО....ПОЗДРАВЛЕНИЯ
face04 (Таня Кирилова)

2007-12-23T14:03:30+02:00

Вълнение събуждаш и много спомени,които искам да изгоря...просто така...все едно са хартия!