Като лист хартия...
Идва вечерта и душата ми бавно умира.
При всеки следващ удар на сърцето си мисля, че то спира.
Лягам, но усещам празнина.
В леглото студено аз се въртя и все не мога да заспя.
Болка сърцето ми раздира, но не си и посмисля тя да спира.
Лyтам се из спомените стари... пълни с толкова мечти.
Едва ли някои си представя колко много сърцето ми кърви.
Дните стари аз опитвам да изтрия...
Някъде там... дълбоко в сърцето да ги прикрия...
За мене тези години заедно с теб бяха магия!
Дали ще ги забравя...? Едва ли... но вярвам, че ще ги изгоря...
просто така... все едно са хартия!
© Плами Стойкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изпитвала съм го. Още нещо добро!
-
Адцки много благодаря на всички! Радвам се много, че ви е харесало!
-
невероятно е това, което си написала!Знам за какво става въпрос и на мен това чувство ми е до болка познато.Моите поздравления-страхотно е!!!
-
НЕВРОЯТНО Е
МНОГО МИ ДОПАДА......И чУВСТВОТО МИ Е ПОЗНАТО....ПОЗДРАВЛЕНИЯ -
Вълнение събуждаш и много спомени,които искам да изгоря...просто така...все едно са хартия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
