Като лист хартия...
Идва вечерта и душата ми бавно умира.
При всеки следващ удар на сърцето си мисля, че то спира.
Лягам, но усещам празнина.
В леглото студено аз се въртя и все не мога да заспя.
Болка сърцето ми раздира, но не си и посмисля тя да спира.
Лyтам се из спомените стари... пълни с толкова мечти.
Едва ли някои си представя колко много сърцето ми кърви.
Дните стари аз опитвам да изтрия...
Някъде там... дълбоко в сърцето да ги прикрия...
За мене тези години заедно с теб бяха магия!
Дали ще ги забравя...? Едва ли... но вярвам, че ще ги изгоря...
просто така... все едно са хартия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Стойкова Всички права запазени
МНОГО МИ ДОПАДА......И чУВСТВОТО МИ Е ПОЗНАТО....ПОЗДРАВЛЕНИЯ
