23.12.2007 г., 13:30 ч.

Като лист хартия... 

  Поезия » Любовна
1164 0 5

 

Идва вечерта и душата ми бавно умира.

При всеки следващ удар на сърцето си мисля, че то спира.

Лягам, но усещам празнина.

В леглото студено аз се въртя и все не мога да заспя.

Болка сърцето ми раздира, но не си и посмисля тя да спира.

Лyтам се из спомените стари... пълни с толкова мечти.

Едва ли някои си представя колко много сърцето ми кърви.

Дните стари аз опитвам да изтрия...

Някъде там... дълбоко в сърцето да ги прикрия...

За мене тези години заедно с теб бяха магия!

Дали ще ги забравя...? Едва ли... но вярвам, че ще ги изгоря...

просто така... все едно са хартия!

© Плами Стойкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изпитвала съм го. Още нещо добро!
  • Адцки много благодаря на всички! Радвам се много, че ви е харесало!
  • невероятно е това, което си написала!Знам за какво става въпрос и на мен това чувство ми е до болка познато.Моите поздравления-страхотно е!!!
  • НЕВРОЯТНО ЕМНОГО МИ ДОПАДА......И чУВСТВОТО МИ Е ПОЗНАТО....ПОЗДРАВЛЕНИЯ
  • Вълнение събуждаш и много спомени,които искам да изгоря...просто така...все едно са хартия!
Предложения
: ??:??