Каква е тази твойта любов,

все едно вълк обича сърница?

Любов, а всеки път при друга отиваш

и бързо моите целувки изтриваш.

Със кървави длани изцеждаш от мен светлината.

Да ме боли!

Само това ти води делата.

Разплакана и мръсна е нашата бяла постеля,

когато всяка нощ от сърцето ù се роди злодея.

Каква е тази любов-мъченица,

както пилето го обича лисица?

Като заека плаха, ранима,

като силна, гореща плесница.

Като кървави рани

от твоите нокти дълбоко по мене издрани!

Така ли обичам да ме обичаш?

Доказваш ли ми, или ме повличаш?

Каква е тази любов, че като луда се моля за нея,

и щом те видя, вече в небето се рея?

Кажи ми, любовнико,

защо я чувствам не като крехка, изстрадала птица,

а като любов между лъв и лъвица?