Преминахме през рая и през ада...
сега сме някъде на пътя по средата.
Със теб не става и без теб не става.
Заробихме завинаги сърцата...
Съдба ли беше? Някакво проклятие?
Или урок... огромен и житейски?
Уж умни сме, а някак не разбрахме
как изведнъж оказахме се смешни!
И сякаш - Дон Кихот - с въздушни кули
се борехме сами... Mазохистично!
И като някои... безнадеждно луди,
един на друг се цупехме критично! ...