13 дек. 2018 г., 12:38

Като на кино

1K 1 3

Като чаят от мащерка, шипка

и лайка,

като тихата грижа

на моята майка,

или крясък

на птица във есенно утро.

И когато е лесно.

И когато е трудно.

Неочаквано тихо.

И шумно понякога.

Но уютно. Палачинка

и сладко от ягоди в събота сутрин.

Безпогрешна илюзия,

че светът ми е песен,

че светът ми е музика.

И е музика.

Песен е. Майчина грижа е.

Чаят от мащерка, лайка

и шипка е.

Изгревът плахо наднича в стъклото ми,

но го усещам

като прашинка в окото,

като камъче в лявата ми обувка.

Вдишвам.

Снежинки и слънце.

Целувка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...