Като на кино
Като чаят от мащерка, шипка
и лайка,
като тихата грижа
на моята майка,
или крясък
на птица във есенно утро.
И когато е лесно.
И когато е трудно.
Неочаквано тихо.
И шумно понякога.
Но уютно. Палачинка
и сладко от ягоди в събота сутрин.
Безпогрешна илюзия,
че светът ми е песен,
че светът ми е музика.
И е музика.
Песен е. Майчина грижа е.
Чаят от мащерка, лайка
и шипка е.
Изгревът плахо наднича в стъклото ми,
но го усещам
като прашинка в окото,
като камъче в лявата ми обувка.
Вдишвам.
Снежинки и слънце.
Целувка.
© Ева Корназова All rights reserved.
