13.12.2018 г., 12:38

Като на кино

1K 1 3

Като чаят от мащерка, шипка

и лайка,

като тихата грижа

на моята майка,

или крясък

на птица във есенно утро.

И когато е лесно.

И когато е трудно.

Неочаквано тихо.

И шумно понякога.

Но уютно. Палачинка

и сладко от ягоди в събота сутрин.

Безпогрешна илюзия,

че светът ми е песен,

че светът ми е музика.

И е музика.

Песен е. Майчина грижа е.

Чаят от мащерка, лайка

и шипка е.

Изгревът плахо наднича в стъклото ми,

но го усещам

като прашинка в окото,

като камъче в лявата ми обувка.

Вдишвам.

Снежинки и слънце.

Целувка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...