13 dic 2018, 12:38

Като на кино

  Poesía » Otra
1K 1 3

Като чаят от мащерка, шипка

и лайка,

като тихата грижа

на моята майка,

или крясък

на птица във есенно утро.

И когато е лесно.

И когато е трудно.

Неочаквано тихо.

И шумно понякога.

Но уютно. Палачинка

и сладко от ягоди в събота сутрин.

Безпогрешна илюзия,

че светът ми е песен,

че светът ми е музика.

И е музика.

Песен е. Майчина грижа е.

Чаят от мащерка, лайка

и шипка е.

Изгревът плахо наднича в стъклото ми,

но го усещам

като прашинка в окото,

като камъче в лявата ми обувка.

Вдишвам.

Снежинки и слънце.

Целувка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...