13 dic 2018, 12:38

Като на кино

  Poesía » Otra
1K 1 3

Като чаят от мащерка, шипка

и лайка,

като тихата грижа

на моята майка,

или крясък

на птица във есенно утро.

И когато е лесно.

И когато е трудно.

Неочаквано тихо.

И шумно понякога.

Но уютно. Палачинка

и сладко от ягоди в събота сутрин.

Безпогрешна илюзия,

че светът ми е песен,

че светът ми е музика.

И е музика.

Песен е. Майчина грижа е.

Чаят от мащерка, лайка

и шипка е.

Изгревът плахо наднича в стъклото ми,

но го усещам

като прашинка в окото,

като камъче в лявата ми обувка.

Вдишвам.

Снежинки и слънце.

Целувка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...