28 янв. 2007 г., 20:21

Като послание 

  Поэзия
5.0 / 6
945 0 13
Като искрящи, разлудували се електрони -
тъй хаотично магнетични, своеволни -
се движим по нeписани свои закони
и даже да творим опитваме като поети -
мига да запечатаме, и на листи красотата
да я споделим с всеки, спрял се тук до нас,
поеми пишем за децата и пъстротата на дъгата,
но можем и да плачем с болката на другия до нас...
А онези, които не разчитат нежните послания,
написани от романтични наши души и сърца,
все тъй ще се лутат в световната груба материя
от сила покварени - от мъка и злоба, и от мъстта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »