Jan 28, 2007, 8:21 PM

Като послание

  Poetry
1K 0 13

Като искрящи, разлудували се електрони -
тъй хаотично магнетични, своеволни -  
се движим по нeписани свои закони
и даже да творим опитваме като поети -


мига да запечатаме, и на листи красотата
да я споделим с всеки, спрял се тук до нас,
поеми пишем за децата и пъстротата на дъгата,
но можем и да плачем с болката на другия до нас...


А онези, които не разчитат нежните послания,
написани от романтични наши души и сърца,
все тъй ще се лутат в световната груба материя 
от сила покварени - от мъка и злоба, и от мъстта.


Животът ни може да бъде добър и чудесен,
ако рамо до рамо закрачим по белия свят,
приели и отдали обичта на другия до себе си
с единствено послание - да пребъде Любовта!

                                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...