28 ene 2007, 20:21

Като послание

  Poesía
1.1K 0 13

Като искрящи, разлудували се електрони -
тъй хаотично магнетични, своеволни -  
се движим по нeписани свои закони
и даже да творим опитваме като поети -


мига да запечатаме, и на листи красотата
да я споделим с всеки, спрял се тук до нас,
поеми пишем за децата и пъстротата на дъгата,
но можем и да плачем с болката на другия до нас...


А онези, които не разчитат нежните послания,
написани от романтични наши души и сърца,
все тъй ще се лутат в световната груба материя 
от сила покварени - от мъка и злоба, и от мъстта.


Животът ни може да бъде добър и чудесен,
ако рамо до рамо закрачим по белия свят,
приели и отдали обичта на другия до себе си
с единствено послание - да пребъде Любовта!

                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...