Като прошка, която мълчи
рисувана с кръв...
и подписана с ребро!
... от Адам
като неразцъфнал филиз
... на дърво
като утро неосъмнало
в ден...
като море...
от восък! стопен!
и изплакан...
от влюбени свещи
като фея (безкрила)
скрита дълбоко
някъде в мен...
като поредната среща -
кармична...
като вълчи вой
докоснал студена тъма
и изплакал сълзата
първична...
като звук... ослепял
... и невиждащ -
от пеперудените крила
като писък на сова...
като рана от древен кинжал
като белег от дума
като неписан скрижал
като прошка,
която мълчи...
така те обичам
и така ме болиш...
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
