Mar 28, 2015, 12:09 AM

Като прошка, която мълчи

  Poetry » Love
715 0 10


като картина...
рисувана с кръв...
и подписана с ребро!
... от Адам
като неразцъфнал филиз
... на дърво
като утро неосъмнало
в ден...
като море...
от восък! стопен!
и изплакан...
от влюбени свещи
като фея (безкрила)
скрита дълбоко
някъде в мен...
като поредната среща -
кармична...
като вълчи вой
докоснал студена тъма
и изплакал сълзата
първична...
като звук... ослепял
... и невиждащ -
от пеперудените крила
като писък на сова...
като рана от древен кинжал
като белег от дума
като неписан скрижал
като прошка,
която мълчи...

така те обичам
и така ме болиш...

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Rimoza (Кръстина Тодорова): Благодаря ти от сърце!
  • Красиво поетично бисерче, посветено на силата на любовта!
    Поздрави и от мен!
  • Ник, много благодаря
  • "като неписан скрижал"...
    Не, това е като забит кинжал!!!
    Много, много ми хареса!
  • Много благодаря на всички ви! Много!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...