Ти си тръгна, а аз те обичах,
като малко дете козунак.
като хлапе с хвърчилото тичах,
Като кораб към родния бряг.
Ти си тръгна, но нещо остана,
като забравена глътка в шише,
като гнойна, кървава рана,
като паяче свито в кьоше.
Ти си тръгна, но пак си си тука,
като пролет затрупана в сняг,
като невидима в храсти кошута,
като светещ във мрака маяк.
Ти си тръгна, дано си щастлива,
като момиченце с пояс в море,
като стрък теменужки сред нива,
като птичка волна в небе.
© Лебовски Все права защищены